Балистичните тъкани могат да бъдат класифицирани въз основа на използваните влакнести материали; често срещаните примери включват арамидни влакна, полиетиленови влакна с висока-производителност и други влакнести материали с висока-якост. Арамидните тъкани се характеризират с висока якост и добра устойчивост на топлина, което ги прави широко използвани в защитно оборудване, докато полиетиленовите влакна с висока-производителност предлагат предимствата на ниска плътност и висока якост, което ги прави често срещани в продукти, при които намаляването на теглото на оборудването е приоритет. Всеки материал притежава различни характеристики по отношение на здравина, тегло, устойчивост на топлина и възможност за обработка.
Балистичните тъкани също могат да бъдат категоризирани в типове като тъкани тъкани, еднопосочни тъкани и много{0}}слойни композитни материали. Тъканите обикновено се характеризират със стабилна структура, образувана от преплитане на нишки от основа и вътък, предлагащи добра структурна цялост и устойчивост на абразия. За разлика от това, еднопосочните материали се създават чрез подравняване на влакна с висока -якост в определена посока и комбинирането им в много-слойна композитна структура за подобряване на възможностите за разсейване на енергия. Материали с различни структури са подходящи за различни защитни продукти; действителният избор зависи от дизайна на продукта и специфичните изисквания за употреба.
Тъканите също могат да бъдат класифицирани въз основа на това дали служат като армировка за меки или твърди защитни материали. Меките защитни материали дават приоритет на гъвкавостта, ниското тегло и комфорта на носещия, което ги прави подходящи за артикули като защитни костюми и жилетки. Твърдите защитни продукти обаче често изискват комбинация със смоли, керамика или други материали, за да образуват компоненти с превъзходна структурна здравина, като тъканта служи основно за осигуряване на подсилване и улесняване на разсейването на енергията.
Балистичните тъкани могат да бъдат допълнително подразделени въз основа на специфични работни среди-като леки, устойчиви на висока-температура, устойчиви-на абразия и-устойчиви на атмосферни влияния композитни тъкани. Тъй като изискванията за олекотен дизайн, комфорт и всеобхватна производителност в защитната екипировка продължават да нарастват, един метод за класифициране често е недостатъчен, за да покрие пълната гама от продукти. Следователно изборът на материал обикновено включва едновременна оценка на типа влакна, структурата на тъканта, нивото на защита и предвидената среда за крайна-употреба.
